180° CIRCLE
БРОЙ 7 I ДЕКЕМВРИ 2024
Скъпи приятели,
С удоволствие ви представяме специалното издание на 180° Circle – момент за равносметка и поглед назад към една изключителна година за нас. Изданието на фестивала през 2024 г., което за първи път се проведе в началото на октомври, събра артисти от цял свят, които представиха своите интерпретации на темата „tacet“. Фестивалът предложи богата програма, включваща спектакли, работилници и изложби, които съчетаха експериментална музика, съвременен танц, визуални изкуства, пърформанс и литература по иновативни и вдъхновяващи начини.
Още едно значимо постижение през 2024 г. беше пилотното издание на CriticLab Project, част от инициативата 180° Community Lab. CriticLab подкрепя млади и нови гласове в критическото и творческото писане, като предоставя платформа за свежи и различни погледи към независимата арт сцена в София. Участниците посетиха разнообразни събития из динамичната културна среда на града, като същевременно участваха в менторски срещи и работилници, за да разширят опита си.
Щастливи сме да споделим текстове на тазгодишните участници – Иваша, Мария, Биляна, Михаил и Калоян, които отразяват ключови събития от Фестивал 180°, ACT Фестивал за свободен театър и Aerowaves в София: Международен фестивал за съвременен танц. Това е резултат от нашето участие в платформата 3XP1RIENCE – съвместна инициатива, която обединява Фестивал 180°, Цирколюция – MiniArt Fest, ACT Фестивал за свободен театър и Aerowaves в София. Платформата цели да насърчи диалога и да създаде устойчиви връзки между културни организации, артисти и мениджъри от съвременната културна сцена.
С поглед към 2025 година сме изпълнени с вдъхновение и ентусиазъм за следващите стъпки по нашия път. Вашата неизменна подкрепа и енергията на общността на 180° са двигателят, който ни подтиква да продължаваме напред. С вълнение очакваме да продължим да разширяваме границите на изкуството и да създаваме пространства, в които различни артистични гласове могат да се развиват и процъфтяват.
Благодарим ви, че сте с нас – нека Новата година ви донесе вдъхновение, вълнуващи сътрудничества и нови възможности да откривате необикновеното.
С искрена признателност и празнични пожелания,
Михаела, Милена, Кейт, Симона, Ива и Алекс
/Екипът на 180°/
ФЕСТИВАЛ 180°
от Мария Гетова
Петък вечер е. Влизаш в клуб „DOM“ точно в 21 ч. Както обикновено, в клуба осветлението е затъмнено и в първия момент ти се струва, че не предстои нищо необичайно.
В този момент чуваш шум от радио, или още по-точно чуваш „нойз“ от губеща се радиовръзка, последван от естрадната класика „Замълчи, замълчи“. На стената пред теб се разкрива абстрактна видеоинсталация, допълваща музикалния фон. След това качеството на връзката се изчиства, шумът спира и до теб достигат гласовете на организаторите на фестивал „180° градуса“, които не виждаш. Вместо това пред теб върху два фотьойла са разположени радиа, а в центъра на пространството пред пулта на клуба има широк розов диван.
Вече усещаш, че в тази вечер ще има нещо различно, че няма да е просто поредната клубна вечер. Все пак това е откриването на фестивал „180° градуса“ – единственият фестивал в София, разработен изцяло на принципите на мултидисциплинарността, творческата лаборатория и спонтанната креативност. Артистите и участници в 11-тото поредно издание на фестивала бяха представени на откриването в клуб „DOM“ на 4 октомври, или въпросната петък вечер.
Всички те седнаха на розовия диван и бяха предизвикани да представят себе си в няколко думи, или дори звука. Техните представяния бяха в рамките на четирите екипа, които по време на фестивала имаха за задача да разработят и представят своите артистични отговори на темата tacet (състояние на тишина, пауза в музикална партитура). Откриването продължи с колаборация между клуб „DOM“ и фестивала – през вечерта на 4-ти октомври в клуба имаше 4 зали с по няколко гост-артиста или диджея във всяка от тях, които създадоха лабиринт от разнообразни и въздействащи звукови вълни.
Поканените от фестивал „180° градуса“ музиканти и диджеи Мари Делпрат, Андреас Едуардо Франк и Деним Шзрам превърнаха една от тези четири стаи в пространство със собствена музикална атмосфера. Загадъчният и медитативен експериментален сет на Мари Делпрат, закачливият и ориенталски ритъм на Андреас Франк и индустриалното техно от Деним Шзрам бяха крайно различни, но допълващи се в рамките на вечерта елементи.
That is also the concept behind the entire festival. During Festival “180°,” collaborations were presented between a director, a pianist, and a dancer/choreographer; a performance artist, a flutist, and a visual artist; a curator, an experimental musician, and a digital artist; as well as an arts-student laboratory featuring students from different countries. These four teams presented their artistic solutions at the festival’s partner venues—Club DOM, Swimming Pool, The Loft, and the Red House.
Търсенето на пресечна точка в работата на индивидуални артисти е съпроводено от желанието на фестивал „180° градуса“ да създава партньорства и работи за устойчива културна среда. Поради това в рамките на фестивала бе проведена и дискусия на тема „Културни партньорства. Пътища за сътрудничество в културния сектор“ в Клуба на пътешественика, в която взеха участие множество представители на културни институции.
Добър пример за установяването на културни партньорства е създаването на инициативата „3XPER1ENCE”, в която освен фестивал „180° градуса“ вземат участие фестивалите „ACT: Фестивал за свободен театър“, „Цирколюция - Mini Art Fest” и „Aerowaves В София: Международен фестивал за съвременен танц.” Благодарение на тази инициатива, в рамките на два месеца всяка вечер в София бяха представяни оригинални културни продукти на международно ниво.
Подобно въпросната петък вечер в клуб „DOM”, тазгодишното издание на фестивал „180° градуса“ успя да изненада, да накара публиката да преосмисли идеите си за граници в изкуството и да завърти в 180-градусов лабиринт от преживявания.
Мария Гетова (р. 1999, Русе) е завършила бакалавърска степен по културология и магистърска програма „Изкуства и модерност (20–21 век)“ в Софийски университет „Св. Климент Охридски“. Тя също така специализира литературни и медийни изследвания в Университета в Тюбинген. Работила е в Националния природонаучен музей към БАН като координатор на събития, а в момента е експерт „Фестивална дейност“ в Народен театър „Иван Вазов“.
През 2022 г. печели втора награда на Националния конкурс за поезия „Веселин Ханчев“. През 2023 г. издава дебютната си стихосбирка „Полуразпад“, която получава номинация за наградите „Перото“ и е отличена в конкурса „Южна пролет“. Съосновател е на фондация „Литература над нулата“, а нейни творби са публикувани в издания като Културния център на Софийския университет, „Литературен вестник“ и портал „Култура“.
COMMUNITY LAB
от Михаил Атанасов
Как точно се пише за представление, излязло от рамките на сценичното, и добило измерение на социален експеримент? Пред този въпрос ме постави изпълнението на учениците и студентите, взели участие в инициативата Creativity Lab в рамките на фестивала 180 °. Основната му идея е да събере артисти от различни държави и области на изкуството, които без да се познават предварително, спонтанно да създават концепции – олицетворения на общ творчески процес в рамките на фестивала. Публиката е поканена да наблюдава отблизо изграждането на тези мостове в изкуството – почти като социален експеримент.
С подобна идея се отправих към арт пространството Swimming Pool за изпълнението на младите таланти от Creativity Lab. Очаквах да бъда там като зрител и след това да напиша, че съм „съпреживял“ всичко видяно в чисто метафоричен смисъл. Това, което се случи обаче въвлече публиката в сърцето на самото представление и ни превърна в поне второстепенни действащи лица.
Артистите от екипа с лекота моделираха преживяването на публиката, сякаш нашите умове бяха глината, с която работят. То беше разцепвано на индивидуални парченца – по едно за всеки един. Тази фрагментарност бе най-осезаема в моментите, в които някой от артистите искаше от нас да създаваме шум по уникален за нас начин. При такова условие човек няма друг избор освен моментно да развие хиперсензитивност към всеки звук и шум около него, и да чуе всеки един по отделно едновременно. Това е изпитание за сетивата и чувството за ориентация, което обаче носи катарзис именно през споделеното преживяване.
Последва и контрастно обединяване на емоциите на публиката в едно споделено съществуване в пълна тишина, което събра разпилените парченца в едно цяло. Приглушената светлина и димът в ограниченото пространство дадоха обща посока на съзнанието – осъзнато обитаване на себе си, но в тясна близост с другия, който от своя страна прави същото, докато всички съществувания не достигнат обща точка на строга индивидуалност, но и крайна споделеност. Изпълнението отново достига до пределите на осезаемото.
Артистите контролираха обстановката според моментното състояние на публиката. На моменти не ние гледахме тях, а те – нас. Архитектите на тази своеобразна артистична вселена бяха обърнали лупата към нас. Ние бяхме социалния експеримент.
Подобно творческо разрушение и претворение на концепцията за пърформънс е пост-постмодернистична глътка въздух в морето на прозаичното ежедневие.
180° Creativity Lab 2024 се проведе под менторството на Ксения Раввина, Калина Георгиева и Александър Хаджиев. В него участваха Антония Иванова, Десислава Стефанова, Цветина Михайлова, Йоанна Зиновиева, Магдалина Стоянова, Александра Попова, Джоле Перниола, Ингвилд Нес, Микела Рондинон, Сара-Мервейл Увимана и Стефан Василев. Събитието се състоя на 6 октомври 2024 г. в арт пространството Swimming Pool.
Михаил Атанасов завършва Английска филология в Софийския университет през 2024 г. По време на обучението си се фокусира върху интерпретация на текстове, като на моменти разширява работата си и с анализ на филми. Интересът му към критиката започва още в гимназията, първоначално насочен към литературната критика заради профилираното обучение. С течение на времето този интерес прераства в по-широка страст към критиката в различни сфери. Михаил има и опит в превода на статии за сайта Diplomatic Spectrum, отразяващи културни събития в различни области на изкуството.
ОЩЕ ЕДИН ПРОЧИТ НА TACET, ИЛИ КАКВО ВСЪЩНОСТ ЧАКАМЕ
от Биляна Тодорова
В сряда, на 9. октомври, попаднах в една особена чакалня, в която преживях 40 минути в мъчително напрежение и въпреки че не знаех какво чакам, категорично не го получих. Парадоксално, споменът за това преживяване ме изпълва с удовлетворение. Как се получи така?
Пърформансът на кураторката Виктория Драганова (България), експерименталната музикантка Мари Делпра (Швейцария) и дигиталният артист Том Лейн (Великобритания/Германия) се състоя в Клуб DOM като част от тазгодишната програма на фестивала 180° с тема tacet (“който мълчи”) и превърна пространството в преддверие на някаква неназована, но внушителна институция.
На входа получаваш листче с номер. Намираш си място за сядане и списание за разглеждане, докато прилежен механичен глас привиква един по един номерата, които да се явят при него. И макар да знаеш, че всичко това не е истинско, обхваща те лека тревожност – дали ще извикат моя номер и какво ще се очаква от мен, когато отида при тях? Кои са всъщност тези “те”?
Край теб пада мрак. Оглушителна електронна музика, която се движи между твърде ниски честоти, напрягащи слуха, и твърде високи, които пронизват съзнанието, не позволява на мислите ти да се реят, а ги държи здраво закотвени в този непоносим, безкрайно проточващ се момент на неприятно настояще. Твърде тъмно е за четене на списания, твърде шумно – за да опиташ, подобно в пиеса на Сартр, да изповядаш греховете си на съседа по място, за да си обясните с какво сте заслужили това страдание.
Откажеш ли да страдаш, остава ти едно – да рационализираш положението си. Казваш си, това е очевидна препратка към Кафка. Ето ме тук – един съвременен Йозеф К., обвинен несправедливо и задържан против волята си, подложен на мъките на някакъв безкраен и невъзможен за обяснение процес. Може би дори изпитваш леко задоволство, че работата ти е ясна, понеже Кафка си го чел.
Но никой не те пита какво си чел и ти продължаваш мислено да драматизираш бездействието, на което си принуден: може би не Кафка, може би си в “Покана за екзекуция” на Набоков или “В очакване на Годо” на Бекет; или пък Тантал, обречен на вечна жажда и глад, подложен на мъчителното очакване, че ей сега най-сетне ще ги утоли.
Опитите да превърнеш себе си в трагически герой се оказват безплодни точно като усилията на Тантал да си хапне плодовете, натежали над него – колкото близки, толкова и недостижими. Виж, абсурден герой може и да си, но пък това е съвсем неблагодарно занимание. И за какво ти е да си герой, на когото нищо не се случва, който сам нищо не предизвиква?
Скоро тревожността бива заменена от досада. Започваш да се питаш – защо ми беше да идвам? Навън се изнизва една от последните топли вечери на октомври, отива си безвъзвратно и аз не съм там да я преживея; всъщност не преживявам нищо. Един нищо и никакъв пърформанс постави живота ми на пауза. Минутите се разтеглят безкрайно и светът навън се превръща в далечен и примамлив мираж. И точно една вечност по-късно, когато в ума ти вече пада мъглата на примирението, върху екраните по стените се изписва съобщение: “Thank you for waiting. We are now closed.” Напрежението в залата изведнъж се освобождава под формата на смях. Свободни сме.
За пръв път, откакто фестивалът беше започнал, не исках да остана след края на пърформанса, нямах желание да говоря с никого, трябваше час по-скоро да изляза навън. Копнеех да се озова обратно по разбитите тротоари на София, при шума на трафика, и да изпитам любопитство какво предстои. Без да ми донесат нито миг удоволствие, оказва се, тези 40 минути чакане провокираха в мен нетърпение за живот.
Вместо да приласкае зрителя и да го ухажва с тишина, която приютява и приспива с един час спасение от света, този прочит на темата “tacet” постигна нещо съвсем неочаквано: успя да остраности наново същия този свят. Да го направи извънреден. Бях навън и изведнъж знаех: тук няма нужда нищо да чакам.
Събитието на Екип 3 се състоя на 9 октомври 2024 г. в клуб ДОМ.
Биляна Тодорова е студентка по Българска филология и завършва своята бакалавърска степен. В последните три години се занимава активно с писане за театър, кино и телевизия. През 2022 г. издава дебютната си стихосбирка, а година по-късно, през 2023 г., заедно с Мария Гетова създава фондация „Литература над нулата“. Фондацията е насочена към откриване на нови подходи за популяризиране на българската литература и създаване на връзки между нея и други форми на изкуство.
МОМЧЕТА
от Калоян Вешков
„МОМЧЕТА“ е смело изследване на мъжествеността и нейните тънкости. Пърформансът се потапя в неизказаните аспекти на мъжката идентичност, навлизайки в дълбоки, често неудобни територии на властта, уязвимостта и подсъзнателните импулси. Чрез динамично съчетание на хореография и театралност той предизвиква обществените норми за това какво означава да бъдеш мъж днес. С иновативното използване на движение, звук и осветление представлението се превръща във широкопрофилно преживяване, което разширява границите и предизвиква размисъл.
Визуално сцената беше поразителна със своята простота. Едно-единствено въже висеше зловещо от тавана, допълвайки тъмното и празно пространство. Всичко беше потънало в тишина и очакване. Тази тишина беше нарушена от внезапния изблик на техно музика и барабанен ритъм, които зададоха интензивния тон на пърформанса. Пространството беше преобразено чрез светлината, която разделяше сцената на зони и създаваше усещане за сменящи се перспективи. Един особено запомнящ се момент включваше един от артистите поставен в центъра на сцената. Около него се преплетоха три въжета, които го издигнаха и държаха във въздуха с помощта на други трима артисти държащи, всеки по едно въже. Друг изпълнител, облечен в розова пачка, танцуваше като марионетка в дъното на сцената. Осветлението го ограничаваше в квадратно поле, сякаш го вкарваше в ролята му, в някаква кутия, предлагайки остър коментар за общественото мнение.
За мен „МОМЧЕТА“ беше рядко и дръзко театрално преживяване. „Топлоцентрала“ се доказва като място, готово да приеме представления, които провокират и предизвикват публиката, особено със съдържание, което в днешно време може да я отчужди или разтревожи. Спектакълът постигна деликатен баланс между хумора и суровите истини, принуждавайки ни да се изправим пред неудобната реалност за това как се определя и разбира мъжкото начало. Умело се разкриваше крехкостта на мъжките роли в съвременната култура, като се смесваха моменти на абсурд с дълбока социална критика. Това не е спектакъл, който просто се гледа - той предизвиква самоанализ, а за някои - преоценка на дълбоко вкоренени убеждения за пола и идентичността.
„Момчета“ на FrenÁk Company се състоя на 16 октомври 2024 г. в Топлоцентрала като част от фестивала ACT Festival 2024.
Калоян Вешков е студент по сценография в четвърти курс. Тази година участва в програма „Еразъм“ във Варшава, където задълбочи познанията си в сценографията с фокус върху филмовото изкуство. По време на обучението си там посещава курсове по сценарно писане и анализ на кинодраматургия, което събужда у него интерес към писането – сфера, с която до момента не се е занимавал активно. Изкуството винаги е заемало ключово място в живота му, а любопитството към различни артистични форми и подходи го води към непрекъснати творчески търсения. Калоян проявява особен интерес към алтернативни образователни системи, които го вдъхновяват да разширява границите на своето творчество.
МЕТАФИЗИЧНОТО МИТОЛОГИЗИРАНЕ НА ЕДИН ОБЩ СВЯТ
от Иваша Христова
Докато краката ми излизат от залата на Дерида мислите кражат красиво без да мога да го опиша с думите – тези летящи приумици, в опит да достигна емоциите, които са ме завладели. Всичко започва със спомена за вечерта на 19-и ноември – начинът, по който глезените ѝ пропукваха като смеха в залата. И после усмивката ѝ сломена почти, срамежливо закачена наоколо при някои изречения почти недоизказани. Почти безупречният ѝ чужд език на фона на това тяло. Десетки очи взрени в изказа – всеки жест на тялото ѝ е обозрима реалност, която сме поканени да допълним, да интерпретираме или прегърнем. Сара Балцингер и Исая Уилсън предлагат фино и нежно изживяване, полу-константно обърнати към нас, докато разглобяват и пренареждат идеята за сценичното изкуство чрез създадената „Мегаструктура“. Във въздуха ѝ се търсим.
Заразява ни болестта на въпросите „да не си ти само, който страдаш, да не би при теб да е различно“ и после вихрушка от видими значимости за спецификите на отношенията човешки. Вървят заедно, дишат в устите си, както Улай и Марина Абрамович са дишали едно време, прекарват референциите си с тънкостта на елементарните частици, които създават и раздробяват. Прекършват всеки свой крайник до неузнаваемостта на невъзможното. Вървят сами, заедно.
Почти един срещу друг. Подканват се с очи, докато гледат нас, духът на всяка става прибира себе си в конфликта. Чуваме вътрешния монолог в тишината на залата – от особено интерес за всички ни е изборът за дефицит на музика, чуваме сърцата си чисто, без разсейвания. „Да я подложа на това и да гледам как се случва, да я настигна, стигна, да бъда с него, до него, както мога да променя себе си за да ...“
Тишината и дъхът им напълват голата зала. Елегантният допир, предизвикателството да опиташ другия, очакването на реакцията му. Исая наглася кукленската ѝ фигура из съчетания на безкрайност в ежедневното им пространство. Остава усещането за in medias res – усещам се потопена в средата на действието, в сърцето на най-интимното им, всеки от нас настанен на стол е воаьор, изключен и удобно разположен да участва чрез съучастническия поглед. Публиката е поканена не само да наблюдава, но и да се замисли – какво представлява един спектакъл? Какво го прави въздействащ? Преразказаната метафора за любовта и съжителството ни омагьосва – низ от безпрепятствания, в които търсим непрестанни компромиси и несигурно нищото или несигурното нищо за да се завладеем взаимно, без да се загубим потъвайки в другия.
Какво друго освен това? Как можем заедно да измислим метафизичното митологизиране на един общ свят, в който не можем без другия, но не сме взаимнозависими до лудост. Без обичайните театрални похвати, „Мегаструктура“ се превръща в минималистичен, но мощен диалог между изпълнителите и зрителите. Това не е просто представление, а пространствено изследване на границите на сцената и възможностите на телата и възприятията ни.
„Мегаструктура“ е пърформанс, който играе с формата и структурата на танца като изкуство, но също с човешките граници, както физически, така и чисто емоционални. Един дует, който непрестанно се променя и трансформира, разкривайки нови пластове чрез телесна експресия и динамика. Сенките на танцовите артисти се гонят под на вид притихналите прожекторите. Фигурите им обръщат представи и притчи за достигане на рамки, предели, лимити, лаконични изречения и възхита от възможността на човешкото тяло да достигне.
„Мегаструктура“ на Сара Балцингер и Исая Уилсън се състоя на 19 ноември 2024 г. на сцена Дерида като част от фестивала Aerowaves in Sofia 2024.
Иваша Христова е писател, редактор и организатор на събития. Тя започва да публикува свои произведения на 11-годишна възраст и е изучавала Авторски театър, Френска филология и Антропология в София. Основател е на литературния вестник „Еволюция“ и колектива Balkan Exhibit, в рамките на който организира мултидисциплинарни фестивали като Balkan Exhibit Fest. През 2023 г. представя първия си пърформанс Ares Ritmus и издава périphérie – експериментална книга, която съчетава литература и фотография. Работата на Иваша изследва пресечните точки между изкуството, литературата и пърформанса.
Проектът CriticLab е финансиран по Програма „Култура“ на Столична община.
Bulgarian 
English 
