180° Circle

Брой 4 I Октомври 2022

В края на октомври мислено се връщаме към края на юли, когато разговаряхме, създавахме, размишлявахме, танцувахме, съмнявахме се и преживявахме деветото издание на Фестивал 180° - лаборатория за иновативно изкуство.

Настоящият брой предава впечатленията на Христо Калоянов и неговия поглед към артистичния опит в иновативното изкуство. От името на целия екип ви пожелаваме приятно четене и преоткриване на взаимодействието между участници, публики и пространства по орбитата Existinct.

Екип 180°
Фестивал 180° - лаборатория за иновативно изкуство

Team 180° Photo credit: Iliyan Ruzhin
Снимка: Калина Георгиева

180° през погледа на

Христо Калоянов

По-долу са само няколко моментни бележки, спомени и наблюдения от видяното. Те са посветени основно на трите екипа, представили резултат от съвместното си взаимодействие в рамките на едва четири дни (може би точно толкова са необходими според организаторите за зараждането на доброкачествен творчески импулс), преминават през партньорството в Student Lab или студентската лаборатория, осъществена със съдействието на Гьоте институт, София, и приключват с поглед върху лабораторията за импровизация и камерна музика Improvisation Lab, под ръководство на флейтиста и съосновател на Ensemble Modern Дитмар Визнер.

Екип 1 в РЦСИ „Топлоцентрала“

25.07.2022

Разказва се за момче, което практикува и което лекува със своята практика, по думите на бедуина Прохоров, настанил се също на една от възглавничките на земята, придърпващ от маркуча на близкото наргиле. На импровизираната сцена пред публиката, всъщност единственото по-широко празно пространство, се вижда жена, която демонстрира описаната практика, докато разказът за момчето продължава. Публиката също е приканена да повтори практиката и сама да изпита нейните лечебни сили.

Постепенно се е оформила екзотична среда с медитативен център и жужаща периферия, която в определен момент настъпва. Без да се стига до конфликт или конфронтация, без драматизма на драматургията, жужащата периферия води до динамика на колективното преживяване. И в този момент технологичните възможности на сценичната среда взимат известен превес, като от далечната географска територия някъде, на заден фон се задейства виртуалната симулативна среда от множество колажи на котета. Амалгамата доведена до връхна точка без ясна посока води всеобщия кипеж до своето разрешение в изхода от помещението, където зад отворената врата е бяла светлина.

Кратка форма без ясно послание, която задава един бурен ритъм за начало.

Снимка: Илиян Ружин
Снимка: Илиян Ружин
Снимка: Илиян Ружин
Снимка: Илиян Ружин
Снимка: Илиян Ружин

Екип 2 в Национален Студентски Дом

26.07.2022

Очакване се настанява на балкона. Постепенно се оформя репетитивна звукова картина, отначало по-тиха и с времето все по-осезаема. Пред сцената пердетата са спуснати, оставяйки тесен процеп в средата, през който се вижда разхвърляна сценична мебел по особено странен начин, без да създава представа за някое конкретно място. Светлината е приглушена и води до бдителност. Публиката се е превърнала в олицетворение на траещото очакване. Звуковата картина е все още тиха и нейното постоянно жужене обединява публиката в колективно цяло, бдително за съставните му части в мрака, превърнало се във взор изотзад от балкона на залата.

Видяното е като че ли с периферията - гледаното не е ясно обособена фигура, а нещо преминаващо, може би нещо, което всъщност не се движи, а е само част от сценографията. Но нещо там със сигурност се движи, а с него и звуковата картина става все по-наситена. Постепенно фигурата на Марион Дърова се материализира върху сцената, окачва старо палто върху сценографията и с метален прът яростно удря по палтото. Когато приключва, облича дрехата, приближава се до пианото на сцената и изпълнява няколко некоординирани акорда. След това фигурата бавно слиза от сцената към ложата на залата, но пианото продължава да свири. Дали пианото е механично или по-вероятно звукът е предварително записан е без значение в този момент, когато илюзията за нещо привидно върху сцената се е материализирала.

Очакването на гледащите е задоволено, нещо се е случило и балансът между гледащи и представянето е възстановен, но звуковата картина не навежда на идеята за финал на опита. Фигурата на Марион Дърова обръща на своя страна погледа си към балкона, тялото в бавни, методични движения се извърта и започва да лази върху първите редове, приближавайки се с поглед насочен нагоре. Вече при задните редове, тя започва да ходи изправена от ред на ред върху седалките все така концентрирано и методично. Стигайки под балконите, публиката вече не вижда фигурата. Следва известно смущение - това ли е; има ли още? В този момент фигурата се е покачила със собствени усилия без помощта на допълнителни средства и бавно преминава, оглеждайки тълпата. Спира се преди един от стоящите назад и му предава по-рано удряното палто. След това се изтегля в задната част на балкона, обръщайки взора на публиката към самата нея и излиза.

Екип 3 в The Steps

27.07.2022

Публиката този път няма конкретно място, което да заеме и може свободно да се движи из залата. Докато звуковият експеримент се развива в единия ъгъл, то в другия двама изпълнители започват своя опит, състоящ се в обживяване на обект посредством движение и светлина. Двамата изпълнители последователно се придвижват върху три маси, докато винаги местят едната напред, стоейки на другите две. В основата си опитът представлява изследване на движението и докъде то може да доведе. Така постепенно залата е премината на диагонал, където масите биват оставени и започват да подреждат парчета от стиропор, които в един момент започват да наподобяват град между сътворението и унищожението. За финал музикалният бива оставен до един от говорителите и от резонанса по струните жуженето продължава и след като изпълнителите се оттеглят. Може да се каже, че третия ден от фестивала представи елегантен пример за изследването на обекта и как обектите сами могат да продължат това изследване без човешка намеса, а единствено резонирайки един с друг.

Снимка: Илиян Ружин
Снимка: Илиян Ружин

Copyright 2022 © All rights Reserved.

Visual Identity: Nikol Decheva; Web Design: Alexandar Hadjiev

bg_BGBulgarian