180° Circle
Брой 2 I Юни 2022
Добре дошли на страниците на Circle | брой 2, посветен на седмото издание на Фестивал 180° - лаборатория за иновативно изкуство. През лятото на 2020 г. светът беше замръзнал и уплашен, фиксиран върху извънредната ситуация. Започнахме да си задаваме въпроси за необходимостта от изкуство и неговия смисъл в подобен момент. Преоткрихме дигиталното общуване и всички форми на комуникация добиха нова стойност.
Фестивал 180° беше повече от необходим в този момент. Дигиталното издание отново събра над 20 международни артисти в лабораторни колаборации, които представиха концепциите и произведенията си, но същевременно и интеркативен архив на целия работен процес (достъпен на уебсайта на фестивала). Като участник и част от Екип 1 заедно с Паул Фрик и Хуго Кейрос мога само да се опитам да изразя с думи сентенцията от нашата работа, давайки си сметка, че творческата ни колаборация беше толкова плодотворна, че не може да бъде описана лесно. Имахме време и пространство да се потопим същински в темата “χώρος”(choros), както и в основната идея на фестивала – иновативност и фокус върху самия творчески процес. Мисловно предизвикателство, което се превърна в цялостна посока и хоризонт, който следвам до днес.
Фестивал 180° е създаден така, че да бъде непредвидим и изненадващ всеки следващ път, както за публиката, така и за артистите. В Circle брой 2 представяме Лина Андоновска и Пол Фрик, които ще разкажат повече за своето лично преживяване по време на дигиталното издание през 2020 г., както и за текущите си творчески планове.
С пожелание за приятно четене,
Михаела Добрева
Програмен мениджър 180° – лаборатория за иновативно изкуство
Запознайте се със
Лина Андоновска
Представи себе си и творческия си път досега?
Здравейте! Казвам се Лина Андоновска. Родена съм в Северна Македония, израснала съм в Австралия, живея в Ирландия и работя в Европа, Австралия и САЩ. Същността на моя артистичен път е сътрудничеството; обичам да работя с непредубедени артисти, които искат да изследват безкрайните възможности за създаване на звук. Свирила съм с оркестри по целия свят, както в екипи, така и като солистка. Фокусирам се върху изпълнението на съвременна музика. Силно вдъхновена съм от менторите си, както и от колегите, които обогатяват живота ми. Също така обичам да се свързвам с общността чрез звук и музика - това е друг ключов елемент от моята практика. Пътят ми ме е отвел извън утъпканите пътеки и ми е предоставил много уникални и красиви възможности. Благодарна съм за пътуването досега, както и за растежа и развитието, които се случват в резултат на него.
Участва в седмото дигитално издание на 180° и не успя да посетиш София. Какво успя да откриеш за България (дигитално)?
Вече споменах, че съм привърженик на колаборациите – това беше ключов елемент в дигиталното издание на 180° поради географската близост на всички участници. Седмото издание се случи, когато участвах в програмата на международната академия на ансамбъл Модерн (IEMA); голяма част от годишната програма на IEMA беше осъществена дигитално или хибридно. Фестивалът 180° беше може би най-авантюристичната точка от годината, тъй като изследвахме възможностите на дигиталното сътрудничество, започвайки от нулата! Запознах се (онлайн) с някои невероятни български артисти – по-специално с Роси Грънчарова, с която екипът ми работеше в тясно сътрудничество. Научих, че България е пълна с артисти, които са отворени за експерименти и изследвания – моят тип хора! Нямам търпение да се срещна или да работя с някои от артистите, които направиха фестивал 180° това, което беше... възможностите са много вълнуващи, когато си помисля за тях.
Как беше артистичният обмен в дигиталното пространство? Успя ли да излезеш от зоната си на комфорт?
Определено се осмелих да изляза от зоната си на комфорт – мисля, че всички го направиха до известна степен през 2020-та. Затварянето все още беше нова и непозната концепция за нас, музикантите, които сме свикнали да пътуваме и да контактуваме с хора. Процесът на създаване, който се осъществяваше в зависимост от силата на интернет скоростта, беше предизвикателство, но в същото време и удовлетворяващ. Финалното произведение, което екипът ми създаде за представянето на фестивала 180°, не беше нищо, което някога бих очаквалa да създам или да бъда част от него.
Сподели с нас ситуация от "180 градуса", която никога няма да забравиш?
Определено срещата с българските артисти и процесът на сътрудничество. Спомням си, че моят екип създаваше звукови/визуални отговори от мястото, където се намирахме, и подавахме готов материал на Роси. Беше наистина вълшебно да получа нейните творения – тя беше създала много интимни анимации, които оживяваха със звуковите семпли, които ѝ изпращахме. Когато отворих файла, който тя беше изпратила, той беше наистина трогателен! Друг страхотен аспект на този проект беше, че имах възможността да работя в тясно сътрудничество с композитора Лучия Килгер - мисля, че това беше един от първите пъти, когато чух нейната собствена работа по звуков дизайн. Сътрудничеството ми с Лучия продължава...!
Опиши 180° в 180 знака?(ако е възможно)
Експериментиране, изследване, лятна жега, нови приятелства, стари приятелства, сътрудничество, радост, Zoom, интернет, бяла дъска, възможности, визия, звуково потапяне, откритост и изкуство.
За какво е изкуството?
За мен то е свързано с честността и крехкостта на човешкия опит.
Разкажи ни повече за следващия си проект/какво предстои/върху какво работиш сега?
Присъединих се към многократно награждавания с "Грами" ансамбъл Eighth Blackbird като флейтист. Имаме натоварен график за турнета с изпълнения в САЩ и по целия свят. Продължавам да работя и по солови проекти, като поръчвам произведения за себе си или за дуото ми от амплифицирана бас флейта и комплект барабани (SlapBang с ирландския барабанист Матю Джейкъбсън). Очаквам с нетърпение да бъда част от резиденцията в центъра "Тайрон Гътри" в Ирландия, където ще се съсредоточа върху композирането. В момента репетирам и с японско-ирландската пианистка Изуми Кимура и френската цигуларка Доминик Пиферели, като тази вечер ще представим концерт от импровизирани камерни произведения в Националната концертна зала на Ирландия.
Къде и кога можем да ви видим?
За Лина: Любопитството, безстрашието и гъвкавостта славят творчеството на Лина Андоновска по целия свят. Тя е „рядка порода“ в света на флейтата; име, което ще откриете както на страниците на Rolling Stone, така и в списъка на Австралийския камерен оркестър, тя не само е създала партньорства с водещи артисти, сред които Луис Андрисен, Донача Денехи и Клер Чейс, но и дълбоки връзки с общността от Източен Тимор до Токио. Наскоро е назначена за флейтистка на ансамбъла Eighth Blackbird, носител на множество награди "Грами". Търсен сътрудник, този сезон тя се изявява като гост-музикант с Ensemble Modern, Ensemble Recherche и stargaze. Тя е еднакво добре подготвена за импровизация и за писане, а критиката оценява интерпретацията ѝ на нова музика, като списание Rolling Stone приветства изпълнението ѝ на летния фестивал Bang On A Can като "превъзходно изсвирено...". С изпълненията си, за които се отбелязва, че "преосмислят соловия акт" (The Age), Лина наскоро издаде дебютния си албум за Diatribe Records, който беше описан като "преливащ от енергия и смели текстури, макар и белязан от нюанси. Име, на което трябва да се обърне внимание" (All About Jazz).
Запознайте се със
Паул Фрик
Представи себе си и творческия си път досега?
Аз съм композитор от Берлин и свиря на пиано и синтезатори в групите Brandt Brauer Frick и Tangerine Dream.
Какво те накара да участваш в изданията на 180° през 2017, 2018 и 2020 г.?
През 2017 г. участвах, защото идеите на Александър Хаджиев за колективна работа ми звучаха интересно. Следващите пъти го направих, защото всяко предишно издание ми беше донесло вълнуващи преживявания. Хареса ми ползотворният и предизвикателен начин за опознаване на нови хора чрез целодневен артистичен диалог.
Как ти се отрази дигиталното сътрудничество с Уго Кейрош и Михаела Добрева през 2020 г.? Би ли го направил отново от дистанция?
За мен това сътрудничество беше много изненадващо. Беше през юли 2020 г., светът или поне концертният свят беше застинал, а аз се запознах само онлайн с визуалната артистка Михаела Добрева и кларинетиста Уго Кейрош, които се оказаха много интересни личности, колкото по-често си говорехме и развивахме идеи, за да създадем заедно нещо, което все още не беше ясно определено. Никой от нас не се беше виждал на живо преди това, а с Михаела за съжаление не съм се срещал и до ден днешен – макар че съвсем наскоро се разминахме в Берлин за няколко дни. С Уго се видяхме неотдавна във Франкфурт в пространството на Ensemble Modern. Така че макар да беше невероятно преживяване да работя за първи път с хора, които никога не бях срещал физически, то най-вече ме накара да искам да работя отново с тях на живо. Защото наистина имах чувството, че ги опознах доста добре, дори да се намирахме в Португалия, България и Германия. А видеоразговорите все още бяха доста нови за всички ни и разбира се, наложени от пандемията. Оттогава поне за мен те се превърнаха в нормална рутина. И все пак бих предпочел следващият път да се видим на живо, защото Уго и Михаела изглеждаха страхотни хора. Със сигурност би било съвсем различно и се надявам да се случи някой ден.
Сподели с нас ситуация от 180 Градуса, която никога няма да забравиш?
"Drawn", използвайки няколко помещения от Фабрика 126: Катя Ташева пееше български народни песни в една стая, Александър Хаджиев свиреше концерт за фагот на Вивалди със струнни инструменти в друга, Лаура Ендрес и аз пускахме синтетични или семплирани звуци и парчета от още една стая, включвайки това, което се случваше в някои от другите стаи... към всичко това добавяме танц, различни видове визуално изкуство и още, още, още...
Опиши 180° в 180 знака?(ако е възможно)
Създаване на многофасетен пърформанс с участието на разнообразни артисти, събрани заедно за ограничен период от време, които взаимно се предизвикват да представят различни истории.
За какво е изкуството?
Все още търся.
Разкажи ни повече за следващия си проект/какво предстои/върху какво работиш сега?
С Brandt Brauer Frick в момента завършваме нов албум, за който се вълнувам. Също така току-що започнахме да изнасяме концерти отново и ще има още. С Tangerine Dream също ще свирим тази година, промотирайки новия албум "Raum".
Къде и кога можем да ви видим?
В момента основно на датите на турнетата на Brandt Brauer Frick и Tangerine Dream.
За Паул: Роден в Западен Берлин през 1979 г., Паул Фрик посещава уроци по композиране от 12-годишна възраст при Ил-Рюн Чунг. От 2000 до 2008 г. учи композиране при Фридрих Голдман в университета по изкуства в Берлин. Заедно с Даниел Брандт и Ян Брауер създава групата Brandt Brauer Frick, чийто въздействащ подход към инструменталната танцова музика ги кара да изнасят концерти в повече от петдесет държави и до днес. През 2020 г. Фрик става член и на групата Tangerine Dream.
Bulgarian 
English