180° Circle
Брой 3 I юли 2022
Добре дошли на страниците на брой 3 на "Circle", посветен на 9-ото издание на фестивала 180° - Лаборатория за иновативно изкуство.
През последните девет години заедно с публиката следваме общ път с неизвестен край, който със сигурност ни е променил спрямо 2014 г. Една от основните мисии на 180° е да се опитаме да запознаем аудиторията с "артистичния процес" - какво е това и какво правят артистите по цял ден. Всъщност събитията на фестивала не са краен продукт, а първи артистичен опит/експеримент от творческа колаборация. Работата на артиста е доста комплексен процес и не се състои само от "продуктивност" и да допринася за свободното време на аудиторията. Тя изисква много време, както и свободата да се поемат рискове и допускат грешки - един вид да се "експериментира". Но само чрез този процес можем да се развиваме, защото ако повтаряме единствено сигурното и познатото се въртим в омагьосан кръг. 23ти до 29ти ще можем за девета поредна година да проследим процеса на над 20 международни артиста, а тук можете да прочетете историите на театралната артистка Флоренс Рукщул и графичната дизайнерка на 180° за 2022 Никол Дечева. Приятно четене!
Александър Хаджиев,
куратор на 180° - лаборатория за иновативно изкуство
Запознайте се със
Никол Дечева
Представи себе си и творческия си път досега?
Аз съм Никол. Занимавам се с графичен дизайн и го използвам, за да изследвам света.
Преди да те поканим за графичен дизайнер на тазгодишното издание, вече беше посетила някои от предишните представяния на фестивала. Каква е ролята на публиката в събитията на 180°?
Да открива. Хубавото на тези произведения/пърформанси е, че не са завършени, така че се усеща по-явно процеса, през който са преминали екипите. Несъвършенствата са следи от идеи.
Откъде дойде вдъхновението за създаването на тазгодишната визуална идентичност на 180°? Как премина творческият процес?
Existinct - темата на 9-тото издание.
Един следобед случайно наблюдавах облаците и точно в този момент те се движеха твърде бързо, за да уловя някакво подобие или образ в тях. Усещах тяхната уязвимост, временната им цялост, разпадането им. Те съществуваха, но и не наистина. И така започна всичко. След това процесът беше по-систематичен. Изследвах как да противодействам на идеята за облака, как да я наруша и тогава се появи "монолитът". Това е голям черен знак 180. Нищо повече, нищо по-малко. Процесът се състоеше в това да си представям сценарии в главата си, създавайки такъв като този на монолита насред облаците.
Сподели с нас за последната си интердисциплинарна колаборация. Какъв беше опитът ти и процесът зад нея?
Ще обясня за тази, която се случва в момента - колаборация с архитекти за едно публично пространство. Изготвям визуалната комуникация на пространството - табели, цветове, детайли. Така научавам за пространствата, за физическото и интимността, която можеш да почувстваш дори в публични пространства. Научавам се как да манифестирам с помощта на дизайна. Така или иначе, най-важното нещо до момента е това, което се случва с хората, с които работя. Аз ги накарах да разберат какво правя (т.е. графичен дизайн), а те ме накараха да разбера техния свят (т.е. архитектура). Това е хубаво и предизвикателно.
Опиши 180° в 180 знака?(ако е възможно)
180 е странен и разнообразен. 180 е половин година от живота на човек. 180 не е 360.
Къде и кога можем да ви видим?
Понякога по улиците и на някои места или в разговор с мен.
За Никол: Никол е графичен дизайнер от София. Завършила е специалност "Плакат и визуална комуникация" в Националната художествена академия в България. Практиката ѝ се изразява във формати като плакати, печатни медии, визуални идентичности. и визуална комуникация" в Националната художествена академия в България. Практиката ѝ се изразява във формати като плакати, печатни медии, визуални идентичности.
Запознайте се със
Флоренс Рукщул
Представи себе си и творческия си път досега?
Казвам се Флоренс (тя/нея), драматург съм, театрален артист, Рейвънклоу с наклонности към Хъфълпаф, бързо развиваща се спинстърка, тежка пушачка и любителка на пържени картофи. Артистичният ми път беше оформен до голяма степен от липсата на техника. Не съм се образовала в конкретна дисциплина и не съм се учила как да правя изкуство. Образованието ми е в теоретична област. Научих се да мисля и да говоря за изкуство, но винаги търся как да го направя в действителност. Това ме доведе до състояние да се опитвам да правя нещата от позицията на радостно усещане. Утвърждаване на това, което ми харесва да правя. Тази година имах прозрение: работех върху видеоинсталация с текстове и се затруднявах да реша какъв шрифт да използвам. Една добра приятелка ми каза: Просто вземи този, който ти харесва - ти си човекът, който трябва да го гледа най-много. Мисля, че го уцели идеално.
През 2019 г. беше част от Екип 1, а от 2020 г. си модератор и един от "мозъците" зад събитията по откриването и закриването на фестивала. Кой беше импулсът, който те накара да се включиш толкова надълбоко в 180°?
Това е труден въпрос - който всъщност никога не ми е идвал на ум преди. Бих го описала така: просто се случи. Когато се опитвам да го изразя с думи или да се сетя за конкретен повод, бих казал: просто го почувствах като правилното нещо. Харесвах хората, с които работя - прекарвахме добре времето си. Хареса ми концепцията на фестивала - акцентът върху процеса и независимостта от "добрия" продукт, който идва с тази концепция. Хареса ми София. Така че това, което ме подтикна, беше: хората, процесът вместо продукта, градът.
Коя тема те вълнува най-много в творческата ти работа в момента? Как предизвикваш себе си с нея?
В момента мисля много за понятието "да бъдеш анимиран" и какво това може или не може да означава в театрален контекст. Пиеса, която се усеща като анимационен филм? Предмети, които се държат самостоятелно? Неща, които са анимирани от хора, или хора, които са анимирани от неща? Призраци, духове, истории и същества, обитаващи черната кутия? За мен голямото предизвикателство на този въпрос е: но как нещо може да бъде анимирано, когато винаги аз съм този, който изкарва това нещо на сцената и го кара да изглежда независимо?
И след това има голям въпрос за паразитното поведение в контекста на представлението. Има черна кутия, изпълнител(и), сценография. Кой е чий паразит? Кой спечелва едно нещо за друго нещо? Това са понятия, около които се въртят моите мисли и експерименти.
Кой е най-ценният аспект на междукултурното артистично сътрудничество? Как се справяш с търканията в екипа?
За мен лично това е непознаването на другия. Несподелянето на препратки. Това, че нямаме обща основа, преди да се съберем, за да работим. Трябва да се опознаем един друг, чрез и по време на работа. Мисля, че всички тези фактори могат да доведат до срещи и размисли, които не биха се случили в други констелации. Но в същото време всички тези елементи могат да станат причина за търкания в екипа.
А как да се справим с търканията? Труден въпрос. Като не забравяме, че всичко това е свързано с всичко изброено по-горе. Че от тази среща не трябва да излезе нищо "променящо света". Като се опитваме да се забавляваме заедно и да се осмеляваме да правим неща, които може да изглеждат лесни.
Опиши 180° в 180 знака?(ако е възможно)
Летен лагер за артисти.
Защо стана артист?
Честно - не успях да измисля по-добър план.
Разкажи ни повече за следващия си проект/какво предстои/върху какво работиш сега?
Вече споменах за това, да бъдеш анимиран; за паразитните отношения. Това е, върху което работя в момента, надявайки се, че всички свързани с това въпроси могат да изкристализират около или в една малка къщичка, застанала в черна кутия, и да се материализират в текстилни техники като плетене на две или на една кука, бродерия и т.н. Но нямам представа кога ще се случи това. През есента подготвям драматургията за "танц на мъртвите", така че въпросите за съществуването, за присъствието и отсъствието и призраците ще продължат да ме съпътстват :)
Къде и кога можем да ви видим?
В София, разбира се! На тазгодишното издание на фестивала. Нямам търпение!
За Флоренс: Флоронс Рукщул учи приложни театрални науки в Гисен (Германия). Работи като независим драматург и театрален артист. Работата ѝ се занимава с въпросите за еманципираната рецепция и въображението, възможностите за общност и сътрудничество от куиър-феминистка гледна точка, естетиката на разрушението, актьори-нечовеци на сцената и артистичната практика на границата между визуалните и перформативните изкуства.
Bulgarian 
English