Ма-Куа Лин композитор

Име:
Ма-Куа Лин.

С какво се занимаваш / На какъв инструмент свириш?
Композитор.

Накратко, къде учиш или работиш в момента и с какви проекти по-точно се занимаваш
Композитор съм на свободна практика и преподавател в музикален колеж. Завърших консерваторията в Ню Ингланд и по-късно университета Брандис. В момента защитавам докторската си дисертация върху композиция и теория.

От къде си и къде живееш в момента?
Отраснах в Тайпей, Тайван, след което 10 години живях в Бостън, САЩ и в момента живея в Лос Анджелис (миналата година с Еразъм в Париж).

На колко години започна да се занимаваш c това, което правиш в момента?
Композиране? Доста късно – когато бях на почти 18 г.

Свирил ли си на (друг) музикален инструмент?
Ходих на уроци по пиано и пеене. Наложи се да се запозная и с блок флейта, орган, чембало и малка арфа, заради работата ми с ансамбъл за антична музика.

Какви езици говориш?
Майчините ми езици са китайски (мандарин) и Тайвански, въпреки, че в момента се затруднявам да го говоря без да ми идват думи на френски. Английски е основният ми език, който използвам в момента, а в останалото време наблягам на френски.

Кой е любимият ти цвят?
Всичките (въпреки че повечето хора виждат „червено“ когато ме видят).

Цигулка или флейта...?
Ах, прозаичен въпрос...

Класически балет или съвременен танц?
Определено съвременен танц.

Драма или комедия?
Повече драма. Ако е комедия, предпочитам да е субверсивна и абсурдна, с шеги насочени към самия човек, вместо върху други хора.

Кои изкуства би смесил?
Магическа реализъм проза, гротески „стоп-моушън“ филм, сериозно композирана музика, танц театър и изискана светлина и сценичен дизайн – всичко това смесено в едно и вкарващо и изкарващо публиката от тяхното очаквано възприятие след като влезнат на „арената“ в дезориентираща инсталация.

Тайни умения/качества?
Моята неспособност да се наблюдавам през очите на останалите ме кара да мисля и действам сама за себе си.

Улично изкуство или музей?
Всяко изкуство, което ме кара да се замислям, което променя възприятието ми, докато стигне до емоция накрая.

Кое е най-вълнуващото място/град/държава, където си бил?
Пекин през 90-те в 5:00 сутринта, Париж по време на дъжд по реката „à la rive gauche“, Залеза над Алпите до Лак Леман от влака, това което човек може да види след 5 часа поход в гранд каньон и изгрева на слънцето на над 3000м в планина в южен Тайван.

Най-големият гаф, който ти се е случвал на сцената?
Ако е бил наистина голям, явно съм го забравила, но може би се връща отвреме на време като кошмар в сънищата ми.

Какво очакваш от София? Нищо, но моята поетична страна си представя пейзажи шаячени вампиро-лилави стари късчета от кадифе и братя Куей.

Какво очакваш от 180° 2015?
Непознато вълнение!

Участници